Православна църква |
Православната църква води началото си от четири от първите пет патриаршии на първоначално обединената християнска църква – Александрийската, Йерусалимската, Антиохийската, Константинополската и Римската патриаршия. Известна е също като Източна православна църква и е втората по големина християнска общност с около 300 000 000 вярващи.
Православната църква е светата, вселенска, съборна и апостолска църква, основана от Исус Христос и Неговите апостоли.
Предходността (първенството) и приемствеността са изключително важен принцип в християнството и в Църквата още от времето на апостолите и техните наследници. Апостолската приемственост е гарант на църковността и носител на апостолския принцип, който в историята на Църквата често се разглежда като противоположен на императорския принцип.
Най-висшият каноничен авторитет е Съборът, а съборното признание (решение или одобрение) във всеки случай е неоспоримо и не може да бъде приравнено с признанието на император, патриарх или друг авторитет на християнската традиция.
Православната църква – Духовенството
В Православната църква има три нива на свещенство: Епископ, презвитер (свещеник) и дякон.
Духовенството се дели на черно (религиозни) и бяло духовенство (свещеници). Свещениците (белите духовници) трябва да са женени, за да бъдат ръкоположени. Те служат в църквите и провеждат службите.
Православната църква – Монашеско духовенство
Патриаршия: [Negovo Sveteischtestvo], Негово Светейшество
Митрополит: [Negovo Visikopreosvestenstvo], Негово Високопреосвещенство
Епископ: [Negovo Preosvestenstvo]
Архимандрит: [Negovo Visokoprepodobie]
Йеромонах: [Negovo Vseprepodobie]
Архидякон, Йероним и монах: [Negovo Prepodobie]
Монахиня: [Negovo Prepodobie]
Православна църква – бяло духовенство
Протопрезвитер, иконоборец и архиерейски викарий: [Negovo Visokoblagogoveinstvo]
Протоирей: [Negovo Vseblagogovejnstvo]
Свещеник, протодякон и дякон: [Negovo Blagogoveinstvo]
Църковни служители без духовен сан са специално подбрани лица, които участват в литургията и съпровождат обредите и песнопения, след като получат специално благословение от архиерея и прочетат над себе си молитва.
Само лица от мъжки пол, които са били правилно подготвени, избрани, ръкоположени и отделени за тази свещена служба, могат да служат в службата.
Православна църква – степени на благодат
Православната църква признава три благодатни степени на свещенството: епископска, презвитерска и дяконска.
Епископи
Първите епископи са светите апостоли. Те на свой ред ръкополагаха други хора за епископи, презвитери и дякони. Дяконите първоначално служат в църковната трапезария, а по-късно и в църковните служби.
Епископът е най-високото ниво на църковната йерархия в Православната църква. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и най-богословски просветените монаси. Един епископ се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той самостоятелно извършва всички тайнства и официални действия; той има най-висока власт в управлението на епархията (църковната област).
Архиепископи
В Българската православна църква епархийските архиереи се наричат митрополити.
Епископите в Българската православна църква нямат епархия, а заемат ръководни длъжности в църквата, в повечето случаи като викарии (помощници) на епископите. Те носят имената на стари църковни епархии, които днес вече не съществуват.
В Българската православна църква всички митрополити образуват Светия синод, т.е. з. върховното ръководство на Църквата в неговата цялост, а четирима от тях, всеки избран за четири години, съставляват постоянното присъствие или намален състав на Светия Синод. Синод.
Председател на Светия синод е патриархът, а ако няма патриарх, Светият синод се оглавява от наместник-председател, който обикновено е главният митрополит.
Свещеникът (презвитер, йереус) получава дара на службата си чрез епископско ръкополагане. Свещеникът самостоятелно извършва повечето от тайнствата. Тайнства и тържества. Единствено не му е позволено да извършва тайнството на свещеничеството, освещаването на храмове, антимини и миро.
Свещеник, който се е отличил с примерен живот и плодотворна служба, получава като награда официя (награда) на протойерей, т.е. първосвещеник
Изтъкнатият протойерей е възведен в сан иконоборец; някои свещеници получават и нагръден кръст като знак за отличие, с който придобиват чина ставрофорен иконоборец.
Иконом, положил заслужена служба, става протопрезвитер.
Свещеномонахът се нарича йеромонах (свещеномонах). За образцов живот и усърдно служение йеромонахът получава сан архимандрит, т.е. з. глава на монашеска общност. Архимандрити са били игумени на по-големите манастири.
Дяконът
Един дякон не може сам да извършва служение. Той е просто помощник на протойерей и свещеник в богослужението.
Монасите-дякони се наричат йеродякони, т.е. свети дякони.
Доказалите се в службата и живота си дякони получават званието протодякон, т.е. з. първи или старши дякон.
Йеродяконите получават титлата архидякон, т.е. з. на старши дякон.
Тяхната йерархия е следната: Най-ниската служба в храма е тази на духовника. Той е свещеник по време на църковни служби. Следващата служба е тази на Псалтир (певец). Този, който ръководи пеенето на клиросите, се нарича протопсалт (първи сред певците). Това е последвано от анагностите (четци) и иподиаконите (иподякони).
Те имат най-голям дял в нареждането и изпълнението на литургията. В ранните години на християнството иподяконите се радват на висока репутация в църковните служби. Те са били сред първите стъпала на духовната йерархична стълба. Днес те са просто духовници без никакъв църковен сан.
Българска православна църква
Българската православна църква, върховен ръководен орган на Българската патриаршия Българската патриаршия е Светият Синод, състоящ се от Българския патриарх и епархийските митрополити. Светият Синод се явява в пълен и намален състав.
Съкратеният Свети синод се състои от Българския патриарх и четирима епархийски митрополити, назначавани от Светия синод на ротационен принцип и за срок от шест месеца.
Българска православна църква, правомощията на Светия синод в пълния и намален състав са установени в устава на църквата.
Законодателната власт в Българската православна църква – Българска патриаршия се осъществява от Църковен съвет, състоящ се от архиереи, както и клирици и миряни, избрани по реда на действащия Устав на Българската православна църква.
Висшата съдебна и управленска власт на Българската православна църква – Българска патриаршия се осъществява от Светия Синод.
Дейността на Светия Синод по общите стопански и финансови дела на Българската православна църква се подпомага от Висшия църковен съвет. Съставът на Висшия съвет, неговото свикване и правомощията му се определят в съответствие с Устава на Българската православна църква.
✝ Българска православна църква ✝ Българска православна църква ✝
✝ Българска православна църква ✝ Българска православна църква ✝
Разликите между православната и католическата църква
Най-голямата разлика между католическата и православната църква е статутът на папата. В католицизма римокатолическият папа има единствена власт. Тя е първа в йерархията и над всички католически църкви. Православието приема папата, но не и неговото върховенство, тъй като според православните възгледи само Бог стои над Църквата. По тази причина, например, Константинополският патриарх няма власт над другите патриаршии, докато при католиците това е различно.
За православните християни триумфът на Христос над смъртта и възкресението е водещ принцип. За римокатолиците основната тема на този християнски празник е делото на Исус, който спасява човешката душа, проправя пътя му към небето и плаща за греховете му с разпъването и смъртта си.
Докато в православието иконите се използват за почитане на светците, в католицизма се издигат статуи.
Католиците се молят на колене, докато православните християни обикновено стоят прави.
Римската църква използва безквасен хляб, докато православната църква използва квасен хляб.
Православните бели свещеници имат право да се женят, докато католическите свещеници се кълнат във въздържание и лоялност само към Бога.
Децата, кръстени в православната вяра, са напълно интегрирани в християнството. Децата на католиците също се кръщават, но едва по-късно участват в различните църковни обичаи.
Католическата църква проповядва вяра в чистилището и системата от индулгенции, при която греховете могат да бъдат опрощавани от свещениците. Православните християни не вярват в нито едното, нито другото. В Православието няма място за идеята, че между ада и рая има място, където човек може да се очисти и греховете да бъдат простени чрез покаяние.
За православните християни постът е подготовка за големите християнски празници, което означава, че вярващите християни постят през по-голямата част от годината. Всяка сряда – за възпоменание на страстите на Исус Христос и петък – деня на смъртта му, в навечерието на големите празници, преди Коледа, преди Великден, преди Петровден, преди Богоявление и др. Според православната църква постът включва и неучастие в развлекателни и зрелищни събития като барове, дискотеки, шумни партита или телевизия.
Българската архиепископия – предходност и приемственост
Делата на Църквата са свещени и поради естеството им често се правят опити да бъдат анализирани, като се игнорират делата и стремежите на вярващите. Но те са тясно свързани с хората, които живеят във всяка географска област и с времето, в което живеят. Те са пряко свързани с желанието на хората да вярват и да бъдат праведни.
Когато се анализира произхода и същността на нещо, трябва да се има предвид пресичането или пространството с всички връзки и зависимости. Това често се забравя или пренебрегва, което води до абсурдни спорове.
Често псевдоисторици (за съжаление с титли) пренаписват лъжи от политически фигури от миналото, за да докажат своите удобни тези. Начинание, в което историята не се разглежда като линеен процес, а по-скоро се „подбират“ няколко случки или полуистини и се правят удобни заключения.
За да се разбере, че Българската архиепископия е пряка наследница, или по-точно първа Юстинианова, трябва да се проучи историята на църковно-политическия живот на Балканите.
Историческа хронология
Хуно-българите за първи път се опитват да завладеят Сирмиум (център на Илирик през 4 век) през 389 г., но Теодосий го превзема отново, според текст от Хрониката на Касиодор от 6 век, която е притежание на Мавро Орбини. „Марк Аврелий Касиодор пише, че българите воювали срещу римляните, когато Теодосий I бил владетел на тази империя; след много битки българите били победени около 390 г. и Италия си възвърнала Сирмиум“ (Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. стр., 1983, стр. 51-52).
В началото на 6 век гепиди и готи воюват срещу българи за Сирмиум. Касиодор пише в своята Готическа хроника (ок. 519/530) под 504 г.: „В това консулство, след като българите бяха победени благодарение на храбростта на крал Теодорих, Италия си възвърна контрола над Сирмиум“.
Назначаването на Юстиниана Прима през 535 г. от император Юстиниан I (527-565).
През 568 г. българо-кутригурите с помощта на аварите-тюрки превземат Сирмиум и той става най-важният град на аварско-българската конфедерация, известна като „Авария“ или „Хуния“.
През 7 век от н. е. има трайно заселване на българите под водачеството на Кубер в Македония и започва привличането на този регион около България.
През 809 г. Крум превзема София. Борис (852-889) приема царството на река Брегалница, както гласи местното предание.
При българския владетел Омуртаг (814-831) Посавината в Хърватия е завладяна от Панония и Срем/Сирмиум пада в български ръце.
След 837 г. при Пресиан започва процесът на приобщаване на Охридската област, т. е. Първа Юстиниана, към управлението на българската държава. Процес, завършен при княз Борис I Победител (852-889).
Българската архиепископия е учредена на Константинополския събор на 4 март 870 г.
Българският език, по-късно наречен славянски или старобългарски, също църковнославянски, става третият език, разрешен за използване в литургии, преводи на свещени писания и молитви. Това означава, че чрез българския език може и определено се осъществява връзка със сакралния свят.
Българската църква е издигната в ранг архиепископия на 4 март 870 г. Първият български архиепископ е архиепископ Йосиф (Стефан). Нейната автономия и международен авторитет нарастват при цар Симеон (893-927) и св. цар Петър (927-970), както и на Втория общобългарски църковно-народен събор от 917 г. Църквата е превърната в автокефална (самоуправляваща се) църква със свой собствен патриарх, патриарх Дамян. Седалище на църквата през Първото българско царство е последователно в Плиска, Преслав, Доростол и Средец.
През 1018/1019 г. император Василий II Български (976-1025) завладява България и понижава патриаршията до архиепископия със седалище в Охрид. Въпреки че уважаваше авторитета на църквата и духовенството, той поддържаше тяхната независимост. Предстоятелят на Охридската архиепископия носи титлата „архиепископ Охридски и на цяла България“. Свещениците и монасите са предимно българи, но след първия архиепископ Йоан Дебърски (1019-1037) за епископи са ръкоположени и византийски духовници.
Император Василий II, наричан Българоубиецът, не посмял да се намеси в обичаите и някои основни закони на българското царство. Той запазва името на държавата в нейната най-голяма област Македония, която нарича „Тема България“ (Област България), запазва данъчната система, правата и позициите на българската аристокрация.
Василий II постановява с три декрета епархиите на Българската православна църква да не се присъединяват към Вселенската патриаршия, а от тях да се образува автокефална (самостоятелна) Българска църква с център Охрид – последната столица на Българската патриаршия. .
Тя включва тридесет и две епископии, обхващащи всички земи на Българското царство с изключение на част от Тракия. Малко по-късно Mysien беше изпуснат. Областите на днешна Западна България, бивша югославска република Македония, Сърбия, Албания и Северозападна Гърция всъщност са били под църковната юрисдикция на Българската църква в Охрид.
Като българска архиепископия или „архиепископия на цяла България“ Охридската архиепископия съществува 749 години. През 1767 г. е разрушен от султан и епархията му е поета от Константинополската патриаршия.
Тогава православните българи се надигат и не спират до възстановяването на българската църква през 1870 г. под формата на екзархия. Българската православна църква е официално обявена за патриаршия.
Исторически документи
Текст на Хрисовула, запазен в Синайския кодекс, документ от Михаил VIII Палеолог от 1272 г. Прочети:
„Но за да изясним целта на нашата реч, достатъчно е да споменем ненадминатия сред царете, онзи Юстиниан, който не само поддържаше славата си с дела през цялото си царуване, но и очевидно остави трайно добро име в паметта си; проявява усърдие, което не се описва лесно в грижата за светата архиепископия на България, която всъщност той нарича първата Юстинианова от нейното основаване.
Тъй като това беше неговият дом (защото се смята, че той е роден там), той направи всичко и се труди много [für sie], за да може да ги обсипе с достойни за тях награди и да ги издигне, доколкото е възможно, с чест и блясък. Така че може да се изчисли какъв ранг й е дал сред другите църкви и с какви привилегии я е удостоил, а също и колко от църквите, удостоени с длъжността на първосвещеник, е добавил към нея, в допълнение към многото и големи [Gaben], с които той го облагороди и които амбициозната [nur] воля на един крал можеше да даде.
За тези привилегии той получава и одобрението на папа св. Вигилий, примас на Рим. Владетелят гарантира, че тяхната слава трябва да остане техните привилегии на надмощие, особено през периода. Затова той потвърди тези привилегии с църковни думи и кралски заповеди… Той направи много в това отношение. И много от благочестивите автократи, които последваха, последваха неговото мнение в същия дух и показаха същата благосклонност към архиепископството. Но както нещата често не остават постоянни до края, а често се променят, така и делото на този благословен цар не остана непроменено в тази архиепископия.“
Синайски кодекс, документ от Михаил VIII Палеолог от 1272 г
Испанска бележка от дванадесети век върху Първа Юстиниан гласи:
„Трябва също така да се знае, че тази църква (на България, бел. на преводача) е била автокефална поради акта на узаконяването на известния император Юстиниан и е имала свое собствено освещаване и привилегия на свещеничеството не само от император Василий и презвитера Роман Лакапин, , когато е сключен договорът с царя на българите Петър, но и от старите привилегии”
Испанска нотация за Юстиниана Прима, ХII век
Твърдението, че българската архиепископия е пряко продължение на Прима Юстиниан, се подкрепя от самия римски император – грамотите на император Василий II. Още след завладяването на България от Василий II той препотвърждава българската църковна мисия, като не само не я намалява, но дори я потвърждава официално в императорски римски документи. В документите се говори ясно и категорично за българска архиепископия и българска църква. Българска архиепископия, в която се проповядва българският език.
Първата юстинианска епархия е създадена от император Юстиниан I (527-565) през 535 г. Създадена е като архиепископия на „Първа Юстиниан“ чрез изрично изменение в том II на Corpus juris civilis Romanorum под № 11. Автокефалната архиепископия на Първа Юстиниана има за цел да обедини префектурите на Балканите в една структура, която, въпреки че съществува за сравнително кратко време, има за цел да създаде трайно усещане за необходимостта от самоуправляваща се църква в тези земи. Създаването на местна архиепископия за българските земи ще запълни тази празнина и ще осъществи допълнително приемствеността с автокефалията от предсъборния период.
Православната църква – Резюме
Българската архиепископия несъмнено е продължение на архиепископията на Юстиниан Прима. При основаването й през 870 г. центърът на Българската архиепископия е тогавашната българска столица Плиска, през 893 г. е преместен в Преслав, а след падането на Източна България се премества в Дръстър, Средец, Мъглен, Воден, Преспа и накрая до Охрид. Приемствеността е в този ред – не можете да прескочите предишните столици, а само да установите приемственост между Охрид и Прима Юстиниана.
От историческата хронология става ясно кои са били физически присъстващите политически субекти на Балканския полуостров през последните две хилядолетия и по-специално на територията, включваща Юстиниан Прима. Къде е тази толкова митична и велика идентичност – македонската? Възможно ли е всички македонци да са останали в далечните провинции, завладени от Александър Велики? Къде е македонският език в древността? Защо първата книга на „македонски“ е написана от комунисти след 1944 г.? Възможно ли е те да са написали и първата македонска Библия – което би обяснило защо Комунистическата партия е основала Македонската църква?
Това са въпроси, на които всеки трябва да си отговори сам.
Няма православен събор, на който да е основана или поне спомената Македонската църква. Не е открита нито една римска хроника или документ, който да подкрепя тезата за съществуването на македонците или поне подобно псевдополитическо образувание.
Страшно е, когато политиците започнат да се месят в църковните работи и историята. Когато историята се промени, бъдещите поколения няма да могат да разберат историческата истина на фактите и да се възползват от тях, за да им помогнат да вземат правилните решения. Решения, основани на разбирането на хората, разбиране, което на свой ред е изградено върху основата на историята и контекста.
Актуален пример от нашата действителност е войната, която беше започната като специална операция за „освобождаване“ на Украйна. Агресорът страда от собствената си „интелигентност“. Интелигенция, затънала в собственото си неразбиране на света, на който е интелектуално и технологично по-ниска. Интелигенция, която не може да се измъкне от клетката на лъжите на собствените си политически историци.
Лъжа, превърнала се в реалност поради амбиции на определени политически кръгове. Политици, които успяха да отгледат историци, свещеници и журналисти. Поредната лъжа е на път да стане реалност. Дали ще ги допуснем зависи само от нас.
С благодарност към доц. Павел Павлов за предоставените текстове и информация, въз основа на която е написан текстът.
Православна църква | православна църква
✝ Българска православна църква ✝ Българска православна църква ✝
