Александър Велики | Александър Македонски

Александър Велики
Александър Велики
Александър Македонски

Александър Велики – падението на мнозина води до величието на един. В гръцката историография Филип II Македонски е описан като важен държавник, политик и военачалник. Възходът на неговото управление и превръщането му в най-силната държава на Балканския полуостров се свързва с името и заслугите на Филип II. Той идва на власт в период на остри политически конфликти и размирици. Първоначално Филип е настойник на племенника си, малолетния Аминтас IV, но след свалянето на младия цар властта преминава в неговите ръце.

Александър Велики, Филип II – бащата

След като взема властта, Филип II се заема да установи пълен контрол над гръцките полиси. Той реформира армията и я превръща в добре обучена и организирана сила. Де факто той полага основите на военния апарат, който по-късно използва Александър Велики (Александър Македонски). Той разделя страната на военни окръзи. Всеки от тези окръзи трябвало да осигури определен брой войници, водени от местната аристокрация. По този начин Филип II създава обща армия, в която сухопътните сили са разделени на три вида.

Той използвал натрупания опит и знания и създал т.нар. фаланга – подредба на тежката пехота в определен боен ред. По правило фалангата се е състояла от няколко хиляди войници, подредени в правоъгълен блок. Заради тактическата комуникация дълбочината на фалангата варирала – тя можела да съдържа между 8 и 16, а понякога и до 24 редици войници. Войниците били тежко въоръжени, предимно с мечове и големи правоъгълни щитове, а предните редици носели копия с различна дължина, наречени сариси. С всеки следващ ред копията ставаха по-дълги и се поставяха на раменете на предните войници за битката.

По този начин предните редици участваха в битката едновременно, което увеличи пробивната сила на войските. Фалангата била подкрепяна и от други пехотни части, състоящи се от кавалерия, средно и леко въоръжени контингенти, метателни и обсадни съоръжения, катапулти и др. Филип II, бащата на Александър Велики, също въвежда промени в кавалерията. Основната им ударна сила била тежката конница, която отчасти представлявала аристокрацията и била въоръжена с дълго копие, меч, шлем и др. Въвеждането на фалангата, която била практически неразрушима, и формирането на постоянна армия превръщат македонската армия в най-голямата сила на Балканския полуостров.

Филип II отделя голямо внимание на вътрешното състояние на страната и укрепва властта си. Той се разправя с претендентите за кралска власт и подчинява аристокрацията, като я обединява около себе си в кралския двор и в армията с различни постове и длъжности. Натрупването на големи суми пари дава възможност да се поддържа голяма армия, така че Филип II провежда активна политика на завоевания и външни отношения. За да завладее света по онова време обаче, той се нуждаел и от стабилен флот, защото превъзходството по море било крайно необходимо.

В един от първите си подвизи Филип II завладява двата града Амфиполис и Пидна, които са важни пристанищни градове на егейското крайбрежие. Това е причината за влошаването на отношенията между неговата империя и Атина. Двете страни бяха изправени пред открита война. Следващата цел на Филип е да завладее възможно най-много градове и земи на полуостров Халкидика и по северното егейско крайбрежие. След война с Атина той успява да завладее по-голямата част от територията на остров Халкидики и съседните области по егейското крайбрежие.

Тази война завършва с така наречения Филократов мир. За Филип II това е голям успех, т.е. признаването на териториалното разширение на държавата за сметка на Атина и другите полиси. След успехите си на юг Филип се отправя към Тракия, където не среща особена съпротива. През 341 г. пр.н.е. достига до вътрешността на Тракия по поречието на река Хеброс (Марица) и основава там град Филипополис (Пловдив, България) на свое име. В литературата се съобщава, че той стигнал до мястото на днешния град Ямбол. През 340 г. пр.н.е. Филип II се опитва да завладее Византия, но не успява. се опитва да завладее Византия, но не успява.

След тези събития Атина и Тива образуват голяма коалиция и започва нова война. В битката при Херонея в Беотия през 338 г. пр.н.е. Филип II печели пълна победа. Синът му Александър III (по-късно Александър Велики или Александър Македонски) му нанася решаващия удар с конницата си и така битката е спечелена. След тази победа Филип търси мир и прекратява военните действия. Въпреки поражението на атиняните, той им предлага умерени условия, които не засягат тяхната независимост. Той отстъпва някои от островите на атиняните, но в замяна взема атинските градове на север, като по този начин утвърждава влиянието си върху проливите към Черно море, което е тежък икономически удар за Атина.

След сключването на мира с атиняните той се премества в Пелопонес с помощта на Аргос и някои други градове и унищожава влиянието на Спарта. През 337 г. пр.н.е. Филип II свиква представителите на всички гръцки градове в Коринт на така наречения Коринтски конгрес. На този конгрес е основан Съюзът на панелките. Филип II е начело на Съюза, а членовете му са подчинени полиси, на които е забранено да водят война помежду си и да провеждат независима външна политика. Ръководният орган е така нареченият Синедрион, чиято задача е да се занимава само с текущи въпроси по указание на царя.

На конгреса в Коринт е взето решение Кралството на Филип II и Панхеленският съюз да започнат война срещу Персия. Филип трябваше да бъде главнокомандващ на войски с численост около 200 000 души, 15 000 конници и голям флот. С тези решения започва подготовката за военни действия и проучване на северозападната част на Мала Азия.

През 336 г. пр.н.е. Филип II е убит на сватбата на дъщеря си. Той не можа да осъществи големите си планове, които планираше и подготвяше в продължение на много години. Убийството му е пълна изненада за древния свят. Съобщенията за смъртта му са противоречиви. Някои твърдят, че това е заговор, организиран от благородниците, които са недоволни от голямата лична власт на краля. Други твърдят, че заговорът е подкрепен от персите, които се страхуват от амбициите на Филип II и действията му срещу Персия след решенията на Коринтския конгрес.

Съществува и версия, в която се споменава, че в центъра на заговора са отчуждената съпруга на Филип Олимпиада и синът им Александър. Вероятно причината за убийството е новият брак на Филип II и присъствието на двама други синове, които заплашват да попречат на бъдещия Александър Велики да наследи баща си. В крайна сметка нито една от версиите не беше потвърдена.

Заговорът срещу Филип II довежда до разцепление във висшата аристокрация и по този начин създава условия за вътрешно напрежение. Покорените преди това градове се възползват от ситуацията и започват въстания. Поради тази причина по-голямата част от аристокрацията и някои от най-уважаваните военни лидери на Филип II, като Парменион, Антипатър и други, провъзгласяват Александър III за цар.

Александър Велики: Завоевания и амбиции

Александър Велики е на около 20 години, когато завзема властта в Македония. За онова време той е имал много добро образование и подготовка. От 3-годишна възраст той е ученик на великия гръцки философ Аристотел. Той познава много добре политическия живот и културата на Древна Гърция. В източниците и литературата той често е неоправдано идеализиран и обявяван за велик. Някои автори разбират величието като способност да унищожаваш други народи и да насочваш агресия срещу тях. Почти всички източници подчертават властолюбието му и амбицията му да управлява големи територии и много хора. Освен лошите му качества се споменават и добрите му черти и блестящото му управление.

Стенопис, Тракия преди Христа
Стенопис, Тракия преди Христа

Консолидиране на властта

В началото на управлението си Александър Велики първо трябва да се справи с вътрешни противници, да контролира армията и да спечели нейното благоволение. За да наследи баща си, Александър трябва да бъде посрещнат като цар от своите войски. Следващата му задача е да се справи с областите, които искат да отхвърлят властта му. Първо предприел поход в Тракия, за да потуши разбунтувалите се тракийски племена. Това е важна кампания, тъй като след покоряването на тези важни територии Александър Велики ще си осигури подкрепа в бъдещата война с Персия.

Походът към Тракия е успешен – без съпротива Александър Велики достига бреговете на реката. Нахлуването в Тракия не среща съпротива. Той възнамерява да достигне териториите отвъд реката, но тази кампания остава незавършена. След смъртта на Филип II на много места избухват въстания, с които Александър Македонски трябва да се справи. Най-голямото въстание се провежда в Беотия, което също е подкрепено от атиняните. Той бързо потушава въстанието и побеждава тебанците, като изравнява със земята древния град Тебес. Атина избягва удара на Александър, тъй като когато той пристига в Беотия, за да потуши бунта, атинските войски все още не са призовани на помощ.

Завладяването на Персия

През пролетта на 334 г. пр.н.е. Александър Македонски започва война с Персия, като навлиза с войските си в Мала Азия. Армията му се състои от около 30 000 сухопътни войници, 5000 конници и около 160 кораба. Твърде малко в сравнение с военния потенциал на Персия. Плановете на Александър Македонски предвиждат битките да се водят на сушата, тъй като флотът му е два пъти по-голям от персийския флот в Егейско море. Следвайки решенията на Коринтския конгрес, Персия се подготвя за инвазията с голяма персийска армия и няколко десетки хиляди гръцки наемници. Командир на персийските войски е Мемнон от остров Родос.

Той познава добре характеристиките и възможностите на вражеската армия и затова предлага на персийското ръководство да позволи на Александър Македонски да навлезе по-навътре в териториите на Мала Азия и така да прекъсне снабдяването на армията му. Но владетелите на Мала Азия не искали да изоставят земите си за разграбване и отхвърлили предложението на Мемнон. Първата битка на персите с Александър Велики се състояла на брега на малката река Граникус, която се вливала в Мраморно море, а армията на персите се състояла от около 40 000 бойци. Персите губят битката. Александър Македонски е спасен от сигурна смърт от един от приближените си.

Слабото персийско ръководство и липсата на пространство допринасят Александър да спечели битката и да успее да обкръжи и разгроми персийските войски и отрядите от гръцки наемници. Около 2000 бойци са пленени и изпратени като роби в Македония. След тази решителна победа Александър Македонски си поставя за цел да завладее възможно най-бързо голяма част от Мала Азия. Скоро той успява да превземе без бой град Сарди, персийските територии на Фригия и Лидия, докато гръцките градове по крайбрежието на Мала Азия не искат да рискуват и му се подчиняват директно. Само Милет и Халикарнас оказаха съпротива, но също бяха превзети след няколко силни атаки. Александър Велики се придвижва още по на юг и скоро по-голямата част от Мала Азия е в ръцете му.

На следващата година, 333 г. пр.н.е., Александър Македонски се отправя към Сирия. По време на похода му през планината Тавър голяма персийска армия под личното ръководство на персийския цар Дарий III Кодоман изненадва в тила войските на Александър Македонски и успява да прекъсне връзките му с Мала Азия и базите му. Александър се оттеглил и през есента се състояла втората му голяма битка с персите. При град Иса на прохода към Сирия Александър извоюва втора блестяща победа.

При вида на разбитите си войски Дарий III бяга от битката, семейството му и цялата му свита са пленени, а богатствата в персийския лагер са разграбени. След тази битка Дарий III предлага мир на Александър, но той отказва и се отправя на юг към новите си завоевания. Той набързо завладява Библос, Сидон и няколко други града. Той успява да проникне чак до Египет, който е част от персийската монархия. В Египет Александър Велики е посрещнат като освободител, получава подкрепата на египетското жречество и висшата аристокрация и е обявен за син на Амон.

Според хилядолетната египетска традиция това е признание за владетел на Египет и Александър Македонски е провъзгласен за фараон. В западната част на делтата на реката. В негова чест е основан град Александрия. През пролетта на 331 г. пр.н.е. Александър Македонски, с финансовата подкрепа на египетската аристокрация и свещеничество, предприема поход от Египет до Месопотамия. След няколко месеца той е настанен недалеч от селището Гаугамела на реката. Третата битка е между неговите войски и персите.

Дарий е събрал голяма армия от малкото останали държави в Персия, но те са непоследователни, не са добре обучени и допускат грешки в стратегията и управлението на войските си, което води до пълното им поражение. Дарий на практика остава без армия. Александър Македонски влиза във Вавилон като освободител от персийско робство и скоро завладява без съпротива трите столици на Персия – Ектабан, Суза и Персеполис. След окончателното поражение Дарий III избягал далеч на изток, където бил убит от собствения си народ.

След смъртта му Александър Велики се обявява за негов законен наследник и също така започва опити за сближаване с персийската аристокрация. След тези завоевания най-важните територии на Персия били в ръцете му, но той не се задоволил с това. Той продължава военното си настъпление на изток в Азия и от 330 до 327 г. пр.н.е. Александър Велики успява напълно да завладее всички територии на Персия.

Индия – границата на величието

След като Александър Македонски завладява цяла Персия, жаждата му за нови завоевания не стихва. Той се обърнал към Индия, където страната била разпокъсана на по-малки и по-големи държавни федерации, ръководени от раджи, които постоянно воювали помежду си. Въпреки нежеланието на някои от войниците си Александър Македонски потегля натам, тъй като условията за нови завоевания изглеждат обещаващи. В битките с могъщи противници, чиито войски също използвали бойни слонове, Александър Македонски печели победа след победа. Войските му напредват на изток и стигат до реката Хифас. Но след това походът стана невъзможен.

Армията, която вече беше претърпяла значителни загуби на хора, беше свикнала с различни условия. В тези нови за тях страни е настъпил период на тропически дъждове, липсва оборудване и техническо въоръжение, появяват се болести, дължащи се на новите климатични условия, и т.н. Недоволството от голямото разстояние от родината и от условията, в които се намирали сега, станало причина за възможни вълнения. Александър Велики се опитал да убеди войските си да продължат завоеванията си в целия познат дотогава свят, но без успех.

Започва отстъпление на запад, като по-голямата част от армията поема по различни маршрути към Месопотамия. През 325 г. пр.н.е. войските на Александър пристигат във Вавилон – новата столица на огромната държава на Александър Велики. Той запазва администрацията на подчинените си територии по модела на персийската държава, а в някои области се запазва старата администрация, съставена от местни аристократи.

Кога умира Александър Велики?

Кога умира Александър Велики?
Кога умира Александър Велики?

Александър Велики умира през юли 323 г. пр.н.е., без да предприеме никакви действия за запазване на целостта на огромната държава, в която живеят много народи с различни езици и най-вече с различни нива на развитие. Сведенията за смъртта му са противоречиви. Според една от версиите Александър Велики се разболял от тежка тропическа болест, а според друга – бил отровен по време на банкет от Йолай, син на Антипатър, наместник на Македония, Гърция и Европа. Александър Велики умира сравнително млад и не оставя наследник.

Това изостря проблема с политическата приемственост. Единствената политическа сила по онова време беше армията, която служеше на него и само на него, но по онова време тя не беше обединена. Между сухопътните войски, набирани предимно от селското население, и кавалерията на аристокрацията имало противоречия и съперничество.

Александър Велики – наследниците

Наследници на Александър Велики са неговият полубрат Филип III Аридей и Александър IV, който се ражда малко след смъртта на баща си от любимата си жена Роксана. В крайна сметка военачалникът Пердикас поема поста регент на по-младия Александър IV. Но почти никой от висшите военни офицери, които имали власт в отделните територии, не бил готов да приеме създалата се ситуация.

Между тях възниквали все повече противоречия, те не проявявали никакво внимание към дребния цар и регентството на Пердика и водени от личните си политически интереси, се съюзявали срещу врага. По време на тържествената процесия в Сирия, която пренася тялото на Александър Македонски от Вавилон в Македония, за да бъде погребано, генералът Птолемей открадва саркофага и го погребва в Египет. По-късно е препогребан и не е известно със сигурност къде се намират останките му в момента.

Александър Велики – Интересни факти за него и управлението му:

  • Александър Велики основава повече от 70 града – 20 от тях на свое име. Най-известният от тях е град Александрия в Египет.
  • Близо до река Хидаспа (в днешен Пакистан) Александър основава град в чест на любимия си кон, загинал в тази битка – Буцефал. Името му означава „с глава на бик“. Конят е купен от 12-годишния Александър Македонски на търг.
  • Александър Велики имал фобия от котки.
  • От първата си победа до смъртта си Александър Велики не губи нито една битка.
  • Днешната Република Македония няма нищо общо с първата македонска държава, основана през VIII в. пр. Христа
  • След като се обявява за цар на персите, Александър Велики започва да се облича като персийски цар и взема за съпруги две персийки. Той вярва, че придържането му към персийските обичаи ще допринесе за добрите отношения между перси, македонци и гърци.
  • След като започва завоеванията си в Мала Азия, Александър Велики поддържа връзка със своя стар учител Аристотел.
  • По случай празника в чест на умиращия си приятел Александър Велики организира празник на виното. В състезанието участват повече от 40 мъже, като много от тях по-късно буквално умират от прекомерна консумация на алкохол.
  • Една от най-известните легенди, свързани с Александър Македонски, е тази за Гордиевия възел. В него се казва, че фригийският цар Гордий завързал сложен възел и обявил, че който успее да го развърже, ще стане следващият фригийски цар. През 333 г. пр.н.е. Александър Македонски завладява Фригия и разсича с меча си прочутия възел.
  • Александър Велики имал различни цветове очи – едните били синьо-зелени, а другите – кафяви. В днешно време това се нарича хетерохромия, но в миналото може да се е смятало за нещо особено.

Епилог

Негативното в управлението на Александър Велики е, че в стремежа си да завладее света той унищожава човешкия потенциал на своя народ. Сред войските, които той премества от Европа в Мала Азия, има поне 20 000 македонци. През следващите години, по време на всичките си завоевания, той постоянно се обръща към своя наместник в Македония с молба да му изпрати подкрепления. Между 334 и 323 г. пр.н.е. голям брой македонци са изпратени като подкрепление и много от тези воини умират или не се завръщат по други причини.

Не бива да забравяме, че броят на хората, населяващи тези земи, е бил много по-малък от днешния. Средната продължителност на живота също е била много по-ниска от тази днес. Липсата на децимация на хиляди млади мъже, а може би и на стотици хиляди, може да доведе до демографски срив на някоя от тогавашните държави или градове-държави.

Липсата на цвета на един народ, отсъствието на толкова много млади мъже за дълъг период от време може да доведе единствено до намаляване на раждаемостта в страната и до смесване на едни народи с други или до промяна в съотношението на мнозинството в Социума. Походът на Александър Велики за завладяване на колкото се може повече земя се отразява изключително негативно върху демографския потенциал на древна Македония, което се отразява и на историческото ѝ развитие през следващите десетилетия.

Както е известно на всички археолози и историци, няма данни за македонския език и писменост преди, по времето на Александър Велики и дори след него. Хората, които живеят в днешна Македония и Северна Македония, говорят предимно диалект на българския език, а корените им водят началото си от българите. Езикът, който днес се нарича македонски, не е нищо повече от диалект на българския език. Малко след смъртта му империята му изчезнала, като останали само легендите за военните му подвизи. Дали Александър Велики е пожертвал народа си в името на собственото си величие? Александър Велики | Александър Македонски

Александър Велики
Александър Велики

Историята на Александър Велики е наистина необикновена. Прочетете други интересни статии за: Охрид, Северна Македония, македонски език