. . . . . . . . . . . . . . . македонският език, кога е „създаден“, как и защо

Inhaltsverzeichnis

Македонският език днес

Македонският език е език, който се говори предимно в Северна Македония. Той е официалният език в Северна Македония. Македонският език се причислява към източните южнославянски езици. Македонският език се говори от малко над един милион и половина души. Броят на хората, които твърдят, че говорят този език, намалява леко всяка година.

Броене до 10 на македонски език

ЧислаБългарскиБългарска транскрипцияМакедонски Македонски език, транскрипцияРазлики
1едноednoеденedenпоследните две букви
2dvedveдваdvaa – в края
3триtriтриtriняма разлика
4четириchetiriчетириchetiriняма разлика
5петpetпетpetняма разлика
6шестschestшестschestняма разлика
7седемsedemседумsedum‘у’ вместо ‘е’
8осемosemосумosum‘у’ вместо ‘е’
9деветdevetдеветdevetняма разлика
10десетdesetдесетdesetняма разлика
11единадесетedinadesetединаесетedinaesetлипсва буквата „д“
12дванадесетdvanadesetдванаесетdvanaesetлипсва буквата „д“
20двадесетdvadesetдваесетdvaesetлипсва буквата „д“
100стоstoстоstoняма разлика
200двестаdvestaдвестаdvestaняма разлика
1.000хилядаhiliadaилјадаiliadaлипсва едно „х“
10.000десет хилядиdeset hiliadiдесет илјадиdeset iliadiлипсва едно „х“
100.000сто хилядиsto hiliadiсто илјадиsto iliadiлипсва едно „х“
1.000.000един милионedin milionеден милионeden milionпоследните две букви на 1
Числа, Македония Език

Възникване на литературния македонски език

Появата на т.нар. македонски език през 1944 г. няма нищо общо с науката, а е конкретен политически акт, целящ разделянето на българския език на две части. Измислянето на македонския език е форма на сърбизация на българския език в географската област Македония, която продължава от края на миналия век до днес. През 1887 г. Сърбия започва да подменя българското национално съзнание със сръбското, като временно създава македонска идентичност. В отделна програма употребата на македонския диалект без българския член и с нарастващо смесване със сръбския език беше спомената като отделен въпрос.

† Македонски език †

Македонският език като решение на руския геостратегически възел на Балканите.

През 20-ти век езиковото разделение (глототомия) е извършено по политически, а не по езикови причини. Онези, които не приемат това разделение, са смятани за националисти и са третирани по съответния начин. В областта на политиката целта беше да се очертаят нови политически граници чрез езиково разделение, за да се премахне усещането за предишна обща принадлежност към едно цяло. Стратегиите за създаване на такива нови езици (например македонски) са разработени в комунистическите територии според същите принципи, които са обяснени по-долу:


Учен (или колектив от учени) издава правопис, граматика, речници, двуезични речници (но никога от стария на новия език). Скоро ще бъдат отпечатани историческа граматика, история на езика и история на новата нация. Основават се Академията на науките, Националният театър и национален фолклорен ансамбъл. В същото време се появява национална литература и първият творец от един или друг жанр веднага е обявен за велик драматург, романист или лирик на новия език. Всичко това от своя страна изисква литературна историография. Политическият акомпанимент е типичната за комунистическите страни фраза, че новият македонски език е „високоразвита стъпка в служба на цялата култура“.

А посоката на развитие се определя от негласното твърдение „колкото по-зле се третира старият език, толкова по-добре за новия“. Изкуственото отдалечаване от стария език се задълбочава все повече и повече.

Всичко това се отнася буквално за (литературния) македонски език. Тя е започната през 1944 г. в манастира от Прохор Пчински. До 1944 г. „македонски“ е прилагателно, което се отнася за областта Македония. Тъй като след 1944 г. не е ясно дали употребата на думата „македонец“ се отнася до езика или до територията, възниква концептуално объркване или то е предизвикано съвсем умишлено, което се оказва благоприятно за утвърждаването на мита за македонската нация. Създаде се впечатлението, че този език е езикът на „държавата“ Македония почти от незапомнени времена. Александър Велики е македонец, Кирил и Методий са македонци. Всичко това обаче няма нищо общо с македонския литературен език на г-н Блаже Конески.

Тъй като новият македонски език означава, че предишният български език официално престава да съществува, т.е. превръща се в чужд език, глосонимът и етнонимът български също изчезват. Белградските ментори и техните помощници от Скопие налагат македонизма като идеологическо течение на сърбизма в науката и езикознанието.

† Македонски език †

Македонски език, фалшификации, извършени от югославски филолози с цел прикриване или изопачаване на истината

За няколко дни през 1944 г. в Скопие е създаден „литературен македонски език“, на определено място, на определена дата и с декрет. Българският регион, дал на света Кирил и Методий, Климент и Наум, създателите на старобългарската и славянската писменост и основоположниците на третия международен книжовен език в средновековна Еропа, след единадесет века културен разцвет изведнъж се оказва в положението на регион без история, за който е необходимо изработването на книжовен език и азбука. През Възраждането почти всички книжовници от македонската област открито показват своята българска езикова идентичност. Паисий нарича историята си „История славяноболгарская“.

В нея той ясно свързва понятията род – нация – отечество – доктрина – обичай с езика и съставя цяла национална програма. За това говорят и книгите на Неофит Рилски „Българска граматика“ (Крагуевац, 1835 г.), „Велик български четец“ (1868 г.), „Сборник български народни мисли“ (1891-1894 г.).


Цялата история на българския език – стара и нова – е иззета, изопачена и заменена с новия македонски език. Показателен в това отношение е трудът на Блаже Конески „Историја на македонскиот язик“ (Скопие и Белград, 1965), в който се анализира същият езиков материал и езикови паметници, вече анализирани от К. Мирчев в неговата „Историческа граматика на българския език“ (София, 1958), и в който се повтарят – често буквално, но, разбира се, под друго име – всички основни положения на големия български учен.


Архивните документи също не са публикувани в автентичен вид. Писмата на видния революционер Г. Делчев са публикувани от Л. Лапе („Писма на Гоце Делчев“, Скопие, 1953 г.) не на езика, на който са написани (български книжовен език). Това нарушава принципа в архивистиката за запазване на автентичността на материала. Младото поколение в Македония и в чужбина, което искаше да узнае истината, не можеше да се добере до първоизточниците. Науката в Скопие се страхува от тях и ги заменя с фалшификации.

За да се създаде македонският език, българската диалектология е изопачена

Филолозите в Белград и Скопие трябва да потвърдят идеята за независимост на македонските диалекти от българските диалекти. Необходимо е да се създаде македонска идентичност и да се обособи „македонска езикова област“, различна от българската. Това е почти невъзможно, тъй като световната наука отдавна е посочила българския характер на диалектите в Македония. Преименуването на българските диалекти в Македония на „македонски диалекти“ само по себе си не може да промени характера на езика.

Като социален феномен той бавно еволюира през вековете (в този случай повече от 13 века), като запазва своята същност и отличителност. След създаването на СР Македония българските езици в тази област не придобиват друга фонетична, морфологична или синтактична структура. Замърсяването на езика с чужди езици (предимно сърбизми) се осъществява главно в областта на лексиката и особено в писмената форма.

Македонски език , Най-грубата фалшификация

Най-грубата фалшификация е опитът да се представи писмената регионална форма в Македония като „македонски език“. Стандартът от Скопие има регионален характер, тъй като е официален стандарт само за един регион от географската област Македония, т.е. само за Вардарския дял. За разлика от естествените и нормални езици на цивилизования свят, тази норма е изкуствено създадена от политическия ред. Другите две части, Пирин и Беломор, нямат връзка с нея.

Докато до 1913 г. българският писмен език е бил училищният, книжовният и печатният език на трите подрегиона в продължение на почти един век (въпреки робството), скопската норма не е стабилизирана и до днес, дори във Вардарската част, за което свидетелства продължаващият езиков хаос. Той е изготвен набързо – за няколко дни – от десетина не особено просветени учители и общественици и е чужд на македонските българи от Пиринско и Беломорието.

Кому е било необходимо езиковото разделение и създаването на македонския език?

Тъй като във всички случаи (в комунистическия регион) на езикова сегрегация стратегията на прилагане е била еднаква или сходна, възниква въпросът дали това също оказва влияние върху функционирането на този механизъм. „Разделени“ са не само езиците, но и историята и народите. Тъй като в нито един от тези случаи не е търсена волята на народа, не е ясно какъв смисъл са виждали главните действащи лица за себе си, своята държава и своите политики. Противоречията и несъответствията в политиката на КГБ и на българското правителство в това отношение продължават.

Те се придържат към наложеното през 30-те години на ХХ век от Югославската комунистическа партия, съветското ръководство и Коминтерна мнение, че съществува „македонска нация“ и че трябва да се създаде „македонски език“. Те нямаха ясни, единни позиции по основните въпроси, повдигнати от тази гледна точка.

Цялостното решаване на македонския въпрос се разглежда в далечна перспектива и се свързва с подкрепата на Съветския съюз и „победата на социализма“ на Балканския полуостров. В рамките на Съветския съюз Украйна и Беларус трябваше да бъдат русифицирани, а тюркоезичните народи да бъдат разделени на възможно най-малки части. От друга страна, в Югославия езиковата и културната асимилация се извършва в сръбска посока. Характерно за сръбската политика е, че подобен опит за аналогична езикова демаркация не е направен спрямо югославските албанци и турци – те просто са лишени от всички възможни права, изобщо не са смятани за народ, а за „малцинство“ в най-лошия смисъл на думата, дори и да доминират в определени области.


В интерес на историческата истина трябва да се отбележи, че този опит за асимилация не започва в социалистическа Югославия, т.е. след 1944 г., а още в СССР и Кралство Югославия. Практическото им прилагане обаче се осъществява едва с успешните социалистически средства след 1944 г. През 1949 г. югославският лидер Йосип Броз Тито откровено заявява, че съществуването на „македонския народ е възможно само в Югославия и в никаква друга комбинация“.

Въпреки това българската преса съобщава безброй факти за насилие над „македонското население“ във Вардарска Македония от страна на режима на Тито и Лазар Колишевски, за „гестаповски терор“ срещу пробългарски граждани, за въвеждане на изкуствения литературен „македонски език“, за подстрекаване към враждебност към българския народ, за усилия за влошаване на отношенията между Македония и България.


Народът на Македония трябва да се замисли за своята идентичност, която от 1944 г. насам се основава на размито чувство за югославска принадлежност. Всяка критика на новия македонски език се възприема като удар срещу югославската държава. По този начин въпросът се превръща във въпрос на примирение с миналото, тъй като историческите лъжи и фалшификации оказват своето влияние върху младото поколение, което сега плаща данък за националния нихилизъм. Но тогавашното поколение не можеше да се идентифицира със Сърбия. Наченките на нова идентичност не могат да бъдат отречени. Пример за това е пълното отделяне на Македонската от Сръбската православна църква през 1967 г. (което обаче никога не е признато от Сръбската църква).

Македония, език – „развитие“

В тези материали могат да се намерят самопризнания на членовете на Комисията по македонски правопис. Те не са създадени от кой да е народ, а от самите съставители на македонския език. Те показват, че след Втората световна война не е имало македонска нация и че тя е трябвало да бъде създадена. Също така, че македонската нация е дело на маршал Тито, на комунистическата партия и на политическата конюнктура, която е ръководена главно от Сърбия.

Също така, че хората са се страхували от „други места“ и от Федерацията, за да не правят политически грешки; че вековните традиции са били нарушени с въвеждането на сръбската азбука и премахването на буквите, необходими за писане, че набързо е бил измислен „език“ без никаква литература, че правилата са били създадени произволно, а учителите са имали малко познания.

Цитати от различни източници, свързани с темата: „македонски език“:

Но благодарение на Комунистическата партия, която първа издигна знамето в тази гигантска борба за борба срещу нашествениците и за свободата на всички поробени народи, както и за свободата на македонския народ, благодарение на войските на нашия далновиден, скъп маршал Тито и най-вече благодарение на нашата млада македонска армия, днес имаме своята държава. … Разбира се, за да бъде културна, една нация се нуждае от културно развитие, а това не може да стане без писменост, без азбука….

Затова днес трябва да положим основите на уменията ни за писане и четене, като въведем македонска азбука и език (писмен език). За да изпълним тази задача, трябва да се ръководим от интересите на нашия македонски народ и, разбира се, да включим интересите на цялата общност, в която се намираме, интересите на федерална и демократична Югославия. Искам да ви призова да викате от този площад: Да живее лидерът на демократична и федерална Югославия, маршал Тито…! Да живее Комунистическата партия, която ни позволи да се съберем тук днес….

Тема: Македонски език, цитат от – Епаминонда Попандонов, Стенографски бележки, стр. 1-2

Към тези литературни материали се прибавят и политическите обстоятелства, които също изясняват въпроса за македонския език.

Тема: Македонски език, цитат от – R. Zografov, стр. 7

Нямаме време да чакаме този език да бъде създаден. Изправени сме пред въпроса дали имаме литературен език, а нямаме време и не можем да чакаме този език да бъде създаден от поети, писатели и журналисти.

Тема: Македонски език, цитат от – Гьорге Киселинов, стр. 3

Нашите учители ще придружават пети и шести клас. С необучени учители образованието ще бъде много трудно.

Тема Македония Език Цитат от – Krume Tosheski, p. 34

Това е въпрос на педагогика и на ученици. Но тя се отнася и за възрастните. Тези хора никога няма да научат тези правила.

Тема: Македонски език, цитат от – Risto Prodanov, стр. 50

Македонският език е майка на всички славянски езици, или по-точно на всички литературни славянски езици.

Тема: Македонски език, цитат от – Гьорге Киселинов, стр. 4-6.

След 37 години някои от членовете на Комисията за създаване на „литературен македонски език“ стигат до заключението, че дейността на Комисията не е научна, а фалшифицирана, антибългарска и политическа и че не може да се създаде „нов език“:

Композиторите, които предлагат своя собствена болна представа за историята, са извън всякакви научни категории. Фалшификаторите на историята в така наречената „История на македонския народ“ са именно такива съставители.

Тема: Македонски език, цитат от – Венко Марковски, „Кръвта не се превръща във вода“, стр. 1981, стр. 191

Блаже Конески изкуствено придава сериозен вид на човек с убеждения, който изпълнява функцията на учен. Начинът, по който той обосновава правото на нови изяви в езика, потвърждава съмнението ни, че самият Блажек Конески не вярва, че това, което прави, е истинска наука… Човек с амбиции, който вече определя облика на нов език. Такъв човек не позволява на учените да го обвиняват, че не знае какво съобщава.

Тема: Македонски език, цитат от – V. Markowski, ibid, p. 209

Македонски език има ли такова нещо

Македонизацията на българското население в Македония достига своя връх по времето на Югославия. Тито, подкрепян от Русия, се опитва да смаже всичко българско, не оставя камък върху камък и дори българските свещеници са убити или, в най-добрия случай, изгонени от Македония. Гражданите на Югославия, които се осмеляват да се нарекат българи, са малтретирани от полицията, не получават нито работа, нито социални помощи. След падането на режима става ясно, че един от инструментите за македонизация са били концентрационните лагери, които са били пазени в тайна по време на комунистическата епоха. Някои от концентрационните лагери в Югославия, използвани за национално инженерство, са известни като Герово и Голи Оток.


Много години след разпадането на Югославия работата на сърбите и руснаците във връзка с това „национално инженерство“ все още не е известна. Никой не говори за концентрационните лагери или за тайната полиция УДБА, която е отговорна за масови убийства, отвличания, мъчения, изнасилвания и системен терор. Учените все още „вярват“ в чисто независимия и естествен произход на македонския език, въпреки че няма книги, написани в тази форма преди 1945 г. Дори когато хората от Македония разбират българския език и обратното, държавните учени и политиците продължават на автопилот да се опитват да обясняват, че македонският език има малко общо с българския и че хората са напълно различни.


Има ли бъдеще македонският език като уникален език, от който произлизат всички славянски езици, или македонският език като диалект на българския език? Какво ще се случи с македонския език, ако македонският народ реши да се отвърне от комунистическото наследство? Какво ще се случи с македонския език като стълб на македонската идентичност, когато истината за неговия произход стане публична и известна и в Македония? Македонски език?

† Македонски език †

Често задавани въпроси за македонския език

  • Македонски език?

    Източен южнославянски език или македонски език, като и двата термина се отнасят за диалект на българския език, говорен в Македония.

  • Кой език е най-близък до македонския?

    Езикът, който е най-близък до македонския, е българският.

  • Един и същ език ли са българският и македонският?

    Македонският език е диалект на българския език. Следователно македонският език всъщност е българският език, но е кодифициран като отделен език от комунистите през 1944 г. по политически причини и с подкрепата на Русия.

  • Говорил ли е Александър Велики днешния македонски език?

    Не, езикът, на който е говорил Александър Велики, няма нищо общо с днешния македонски език.

  • Македонският език славянски език ли е?

    Македонският език е диалект на българския език. Ако българският език се смята за славянски, то македонският език също е славянски език.

  • Има ли книги или свидетелства за македонския език преди 1944 г.?

    Не, няма книги, писма, доказателства или свидетелства за т.нар. македонски език преди 1944 г.

  • Защо македонският език е изкуствено кодиран от комунистите през 1944 г.?

    Политиката на отслабване и завладяване на части от България е руска стратегия, която е продължена от комунистите. Те искат да създадат три различни идентичности на българите – тракийска, добруджанска и македонска, и да унищожат България. Македонският език трябва да бъде крайъгълен камък в създаването на македонската идентичност.

Надяваме се, че ви е харесала нашата статия „Македонски език | 1944| Македония language insider“. Ако искате да научите повече по темата за Македония, можете да прочетете и нашите статии за: Македония , Северна Македония , Охрид , Солун , Салоники , Православна църква , Александър Велики , Здраво

† Македонски език † Македонски език †

.