Охрид: бижуто на Северна Македония

Държава: Северна Македония
Координати: Географските координати на Охрид, Северна Македония са приблизително 41.1231° северна ширина и 20.8016° източна дължина.
Географско положение: Югозападна част на страната, на брега на Охридското езеро
Население: Приблизително 42 000 жители
Официален език: македонски
Валута: македонски денар (MKD)
Климат: Умереноконтинентален климат с топло лято и прохладна зима

Известен със:

• Обект на световното наследство на ЮНЕСКО: както градът, така и Охридското езеро са включени като обекти на културното наследство, което подчертава историческото и природно значение на региона.
• Църкви и манастири: Над 365 църкви на своя връх, включително известната Св. Йоан от Канео, разположена на скалист израстък с изглед към Охридското езеро.
• Античният театър в Охрид: древногръцки театър, сега използван за културни събития.
• Българска история: Охрид е бил важен религиозен и културен център по време на българското владичество през Средновековието и е играл централна роля в разпространението на християнството и славянската писмена култура.
  Туристически атракции:
• Охридско езеро: Едно от най-дълбоките и стари езера в Европа с кристално чиста вода.
• Крепостта на българския цар Самуил: Предлага невероятна гледка към града и езерото.
• Старият град на Охрид: лабиринт от тесни улички, облицовани с традиционни къщи и исторически места.

Годишни събития:

• Летен фестивал: Известен фестивал за класическа музика и театър.
• Плувен маратон: Международно състезание, което се провежда в Охридското езеро.

Йерусалим на Балканите

Охрид е емблематичен град, разположен на североизточния бряг на Охридското езеро и в югозападната част на Македония. Градът има около 40 000 жители. Градът и Охридското езеро са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Древното име на града е Lychnidos (или Lichnidion), което означава „град на светлината“. Името Охрид се появява едва в по-късен етап от историята на града. Няма легенда, която да бъде потвърдена със сигурност, но хората казват, че името на града идва от възклицанието на българския цар Самуил „Ох, рид“, когато погледнал панорамата на града. Ето защо град Охрид и езерото са наречени Охридско езеро.

Градът е свързан с други важни градове в Македония като Скопие, Битоля, Дебър, както и с Република Албания чрез републиканската мрежа. Охридското езеро е от особено значение за града, тъй като то е основен икономически фактор за града. Езерото се използва за риболов, а туризмът е силно развит. Положителен факт е, че недалеч от града има летище. От транспортна гледна точка градът има един недостатък, а именно липсата на железопътен транспорт.

Градът и езерата са много красиви и са известни като носители на многовековна история и култура. Дивият живот и природата са уникални.

Туристически атракции

Старият град се простира по хребета. Най-голямата си мъдрост градът наследява от българския цар Самуил, по-точно от Самуиловата крепост. Макар и необяснимо свързан с наследството на Българското царство, градът е успял да запази частица от културата на всеки народ, който е преминал през него. И днес части от крепостта се простират над езерото и долния хълм на стария град. В старата част на града се е влизало през три порти, от които е запазена само Горната порта. В стените са вградени много камъни със стари надписи. Под частично разрушения външен слой във вътрешните стени могат да се видят хоризонтални тухлени пластове от римската конструкция.

Манастирският комплекс „Свети Климент и Пантелеймон“ е едно от най-старите и известни светилища на българската история в Македония. Манастирът е построен по инициатива на свети Климент Охридски и лично поръчан и финансиран от княз Борис I Завоевателя. Археологическите проучвания показват, че на мястото на манастирската църква е имало голяма раннохристиянска петкорабна базилика, за която за съжаление не е запазена никаква информация. Тук се е намирало Охридското училище – ядро на българската писменост, духовност и култура, считано за първия български университет в света.

Друга перла в короната са многобройните музеи и древният амфитеатър. Най-известният музей се нарича „Заливът на костите“. Музеят представлява възстановка на най-старото село, открито на дъното на езерото. Останалата част от селището може да бъде посетена, като се спуснете на дъното с водолазно оборудване и в компанията на опитен инструктор по гмуркане. Националният музей се намира на улица „Цар Самуил“, в красива архитектурна сграда. Тук туристите могат да видят най-красивата археологическа и етнографска колекция в цялата страна.

Охридското езеро

Езерото е разположено в планински район на границата между Северна Македония и Албания. Площта на Охридското езеро е 358 квадратни километра и съдържа около 55,4 кубични километра вода. Дължината на езерото е 30,4 км, широчината му в най-широката точка е 14,8 км, а бреговата линия е 87,53 км. Повече от 60 % от бреговата линия и повърхността на Охридското езеро се намират в Северна Македония, а останалата част от бреговата линия и повърхността – в Албания.

Охридското езеро е уникален природен паметник. През 1979 г. ЮНЕСКО го обявява за обект на световното културно наследство. Охридското езеро е един от най-големите биологични резервати в Европа. Много от растителните и животинските видове са уникални и се срещат само там.

Учените смятат, че езерото се е образувало преди около 5 милиона години, по време на плиоцена, което го прави най-старото езеро в Европа. Охридското езеро е тектонски разлом от плиоцена. Заедно с езерото Малица и Преспанското езеро то образува така наречената Десаретска езерна група, която е била свързана през плиоцена.

Благодарение на своята уникалност, природа и културно наследство Охридското езеро е популярна туристическа дестинация през цялата година. Около езерото има много хотели, а в непосредствена близост до езерото, разбира се, се намира градът.

Интересни факти за Охридското езеро

Поради силата на вятъра и въртенето на Земята водата на брега на езерото се движи в посока, обратна на часовниковата стрелка. На всеки 60 години водата в езерото се сменя напълно, което води до самопочистване на Охридското езеро.

В Охридското езеро живеят екзотични видове риби и 72 вида мекотели. Освен това в Охридското езеро се срещат 20 вида фитопланктон и водорасли, 2 вида растения, 5 вида зоопланктон, 8 вида риби и 176 различни представители на дънната фауна.

Броят на туристите е най-голям между 15 юли и 15 август. По това време се провежда и най-големият музикален фестивал в Македония. Хората се възхищават на Охридското езеро, сякаш то е море. В него има плажове, туристически атракции, хотели, възможности за практикуване на различни водни спортове и много други интересни места.

В непосредствена близост до Охридското езеро се намира българската крепост Цар Самуил. Самуиловата крепост е средновековна крепост в Стария град и е била столица на първото българско царство. През 1998 г. той е обявен за паметник на културата.

Една от туристическите забележителности в близост до Охридското езеро е манастирът „Свети Наум“, който се намира на 27 км от Охрид. Манастирът е основан от самия Свети Наум, а построяването му е финансирано от българския цар Борис I през 900 г. Мощите на свети Наум се намират там и днес.

Около езерото и в града има над 360 църкви.

Край езерото има многобройни плажове, сред които Горица (на 4 км от града), Славия (на 4 км, в района на Св.Стефан), Метропол и Белви (на 8 км), както и Лагадин и Елесец.

Културно и историческо значение на Охрид и Охридското езеро

Град Охрид е бил столица на първото българско царство. Поради голямото му значение за интелектуалната и културната история не само на Балканите, но и за всички общности, които приемат православието и българския език като литургичен, той е наречен Българският Йерусалим. По време на управлението на Самуил Охрид е столица на Българската патриаршия. Българската патриаршия, т.е. Българската православна църква, е пряк наследник на първия Юстиниан.

По това време е построена крепост, която носи неговото име и до днес се извисява величествено над града. Така наречената Самуилова крепост е обграждала столицата на първото българско царство. Крепостта е спомената за пръв път от римски хронисти през V в., които описват Охрид като град с крепостни стени, защитавал се от набезите на номадски племена по време на Великото преселение на народите през IV и V в. През следващите векове, по време на византийското и българското владичество, същите стени вероятно са използвани, подобрявани и разширявани.

През 997 г., след идването на власт на българския цар Самуил, градът става столица на българската държава. Самата столица е уникална по онова време, тъй като Охридското езеро е в непосредствена близост до града. Крепостните стени са обновени в съответствие със стратегическото местоположение на града. Настоящата крепост датира от времето на цар Самуил, въпреки че според някои исторически източници е била разрушавана и възстановявана от византийците и османците.

В годините 886-916 г. е основана Охридската книжовна школа – тя е един от двата най-важни и значими културни центъра на Първата българска държава. След като учениците на последователите на Кирил и Методий (Климент, Наум и др.) са изгонени от Великоморавия и не успяват да завършат епохалното си дело там, те се установяват в красивата област на Охридското езеро. Градът и езерото са неразделна част от православната история. Те са приети с почести в България точно навреме, когато Борис се нуждае от български духовници, просветители, учители и книжовници.

В биографията на Клеменс се казва: „Когато пристигнаха в Борис, те бяха посрещнати по достойнство, както подобава на почтени мъже, и бяха разпитани за това, което им се е случило. Те разказаха всичко от начало до край, без да пропуснат нищо. След като чу това, князът много благодари на Бога, че е изпратил на България такива служители като благодетели и че не й е дал случайни хора, а изповедници и мъченици като учители и основатели на вярата.“

Борис основава двата книжовни центъра Охрид и Преслав, като Наум остава в Преслав, а Климент Охридски става епископ и се завръща в родния си Охрид. Те обединяват усилията си и основават Българската национална църква, българската култура и българското училище в България, които са съсредоточени около българската писменост и литература. По-късно историците наричат това културно наследство славянско най-вече по политически причини. Няма нито един римски договор, харта или документ, който да го оприличава или нарича славянски. Навсякъде тя е наричана и обявявана за българска.

Историците предполагат, че до XII в. Охридската книжовна школа е използвала глаголицата. След 890 г. глаголицата е заменена с новата азбука на книжовниците от Преславската школа – кирилицата. Училището обучава стотици и хиляди хора на много високо ниво за онова време. Първоначално книжовните центрове се намират там, където пребивават Климент и Наум, но с течение на времето е създаден специален манастир, който Климент нарича „свой манастир“ – център на неговата образователна и книжовна дейност.

Климент става учител в района на Кутмичевица и получава места за почивка край Охрид и Главиница. Той разпределя своите 3500 ученици в 11-12 епархии, а самите епархии не са малки. Всеки от тях получава по 300 дякони, учители и свещеници. Кутмичевица вероятно е била огромен район. От селищата, споменати в житията на Климент и Наум, може да се заключи, че тя вероятно е включвала цяла Югозападна Македония, част от днешна Албания и част от северните гръцки територии.

Тъй като произхожда от тези области и е прекарал там детството и младостта си, Климент посвещава всичките си останали сили на просвещението и издигането на родното си място. За краткия му живот се съобщава, че основната му дейност е била в Охрид: „Прекарвал е повече време в град Лихнидос (или Лихнидион), метрополията на околните градове, който сега на български език се нарича Охрид“.

Още докато Борис е жив, Климент започва да строи манастир за българите в този вече свят град. Изглежда, че този манастир е построен по молба на Борис, който искал да създаде в Охрид център, подобен на неговата книжовна школа в Плиска. Манастирът в Охрид носи същото име като манастира на „Свети Пантелеймон“.

Скоро след основаването на Охридския манастир обаче става ясно, че той е твърде тесен за тази широка образователна дейност, и е построен втори манастир, този път от Наум. В Житието на Наум се съобщава, че манастирът е построен през 905 г. на брега на Охридското езеро със средства на българските князе Борис и Симеон. Църквата е посветена на архангел Михаил, чието име Борис приема след обръщането си.

Портретът на Борис-Михаил, нарисуван като дарител на църквата, е запазен в манастирската църква в стари стенописи.

Основите, положени от Борис, процъфтяват при неговия наследник Симеон. След като идва на власт, той предприема мерки за укрепване на българската държавност в района на Охридското училище и назначава Климент за първия български епископ, който е от български произход. Животът на Клеменс доказва това:

„След като се посъветвал с по-мъдрите от приближените си, които всички били предани на Климент като на свой баща, вярвайки, че само това е угодно на Бога, когото почитат, той (т.е. Симеон) го назначил за епископ на Дрембица или Велица и така Климент станал първият епископ на български език.“

Дългото житие на Климент го определя като „първия епископ на български език“, а краткото го определя директно като българин „от европейските мизи, които повечето хора познават като българи“. Българският характер на Охридския литературен център произтича от езика на произведенията, създадени в него – българския. Това е единственият език, използван по времето на Климентовото литературно творчество и в паметниците, открити на територията на Охридската школа. Населението, с което Климент си сътрудничи в областта на своята книжовна школа, е създадено още преди унищожаването на българското царство от Василий II.

Сред първите книжовници, които съобщават за делото на Климент сред българското население, е охридският архиепископ Теофилакт, живял и писал през XI и XII в:

Климент пише: „Климент е предал на нас, българите, всичко, което се отнася до Църквата и чрез което се прославя паметта на Бога и светците и се докосват душите“.

Охридският литературен център, заедно с Преславския литературен център, е люлка на българската култура, основана на българската писменост на народната църква, българската литература и българското училище. Градът и Охридското езеро са неизменна част от културната и народната памет на българите.

Благодарение на дейците на Охридската книжовна школа българският език се утвърждава като език на църквата и образованието. Свещениците и учителите изучават българския език като книжовен и богослужебен, развива се и народната култура. Охридската школа е не само от голямо значение в границите на средновековна България, но и средище на образованието на европейско и общославянско ниво.

И точно това значение на Охридския литературен център не се ограничава до „златния век“ – той надживява преславския център, загинал с изчезването на българската държава. Въпреки историческите промени, градът е запазил българската културна и литературна традиция през вековете. За това свидетелстват официалните писмени паметници, които показват, че българският език и писменост са здраво вкоренени в този район.

Езерото и околностите му са уникален природен паметник, претърпял културно развитие, което е част от живота ни и днес.