Национален закон за честта на македонската идентичност

Македонизация на българите в Пиринска Македония

Македонизацията на българите в Пиринска Македония е извършена от властите на Народна република България (проруско марионетно правителство) и Югославия. Те се опитват да създадат общност с ясно изразена македонска национална идентичност. И почти успяха. Преди 1945 г. няма етнически македонци в преброяванията в България, но през 1946 г. 160 541 души са принудени да се регистрират като „етнически македонци“ в България, а през 1956 г. – 178 862 души. Насилствената македонизация се извършва под ръководството на Българската комунистическа партия и при установяването на комунистическия режим в България след Втората световна война в периода 1944-1958 г. Създаването на македонски език и „етнически македонци“ е социално-политически експеримент, целящ промяна на националното съзнание на българското население и стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. В резултат на открития конфликт между Тито и Сталин идеята за балканска федерация се проваля, но въпреки това македонизацията дава резултати с бавни стъпки. Малка част от населението в Пиринско приема македонската идентичност, за да избегне проблемите с националната сигурност и полицията на тоталитарния режим.

В края на 1944 г. и началото на 1945 г. ръководството в Скопие предприема редица мерки за изолиране на българското население от Вардар, Македония и обратно. Границата е затворена, а телефонните линии между Скопие и София са прекъснати, за да не може населението да общува свободно. Голямо недоволство сред населението предизвиква връщането на хиляди сръбски колонисти, прогонени от македонските българи през 1941 г., в районите на българо-югославската граница, за да се улесни македонизацията на населението. Размирици избухват в Тиквешко и Велешко, в селата Градско, Рибарци и др. Властите атакуват сурово въстаниците като врагове на нова Македония и се разправят с тях по най-брутален начин.

Приети са закони, които ограничават правата на тези, които се наричат българи.

Многобройни убийства се извършват без съд и присъда срещу българи само защото симпатизират на България и се наричат българи. През март 1945 г. е създаден „Съд за защита на македонската национална чест“. В този съд всички, които не са съгласни с политиката на правителството, са съдени и осъдени.

Закон за накърняване на македонската национална чест

Създаден е „Закон за оскърбяване на македонската национална чест“, който предвижда 10 години затвор за всеки, който се нарече „българин“. Този период е най-трудният за македонските българи, но духът им остава несломим, въпреки потисничеството и големите трудности, с които се сблъскват.

Много българи са изправени пред „македонския съд“ и осъдени според „закона за македонската чест“. Онези, които смятат, че историята, езикът и националността на населението в Македония са български, са обвинявани, че са врагове на „нова Югославия“ и че работят срещу „народа и държавата“. Враг на единството на „югославските народи“!

Има и доказателства за преследването на българи до 1941 г. от сръбските комунистически власти, които съдят онези българи, които се борят за свободата на българите в Македония, Вардар, искат да отделят Македония от Югославия и твърдят, че искат да създадат независима Македония и да я обединят с България. През 1927 г. по време на студентския процес в Скопие Д. Чкатров , Д. Гюзелев и още близо 200 души са осъдени на 15-20 години строг тъмничен затвор.

След зачестилите съдебни процеси и масови убийства на българи българското правителство обръща внимание на Белград, че във Вардар, Македония, са съдени „само българи“. Въпреки проюгославската македонска политика България се опитва да спаси някои от обвиняемите, но усилията са напразни. Напротив, българското правителство е обвинявано, че прикрива македонските „престъпници“.

Комунистическият режим в България не остава по-назад в подчинението си на Русия

През 1947 г., на 22 ноември, Министерството на народното просвещение издава указ, с който разпорежда корекции в преподаването на история и география. Този документ доказва докъде стига предателството на Българската комунистическа партия към българите по македонския въпрос. Някои от „поправките“ в учебника по география и история са:

• В учебника за 3. клас държавата на Самуил не се разглежда като Западна България, а като държава на македонските славяни.
• Климент и Наум са описани като южнославянски просветители и книжовници.
• Пирин не се нарича българска, а македонска планина.
• Твърди се, че населението на България се състои не само от българи, но и от македонци.
• В учебника за 2. клас изречението „Македония е анексирана от България“ е заменено с „Македония е окупирана от България“.
• Братя Миладинови и други български възрожденски писатели са обявени за македонци.
• В учебника за III клас, в урока за населението на България, пише, че македонците живеят предимно в Пиринска Македония и че река Струма е на юг от Рила, а реките Места и Пирин са в областите на Пиринска Македония.

И до днес на територията на Македония се приемат антибългарски закони, някои от които са дразнещи, други целят да докажат съществуването на македонската нация. Но каквито и закони да се приемат, каквото и да се прави, нищо не може да се направи по отношение на историята, фактите и факта, че много българи в Македония знаят българските си корени и не позволяват да се наричат македонци.

< Истинският образ на Македония – една измислена идентичност: македонски език | македонски език | Северна Македония >