Вярна ли е историята, която четем и учим в училище? Какво ще стане, ако един ден се събудите и откриете, че хората вярват в лъжи и че дори учителят и университетският преподавател разказват приказки? Ще ви накара ли това разбиране да се замислите? Може би човек би променил мнението си по въпросната тема? Може би човек поне малко ще промени себе си. Толкова е трудно! Да накарате някого да се замисли, вместо да реагира емоционално, инстинктивно и наизустено. Толкова е трудно в света на комерсиализма и шаблоните. В свят, който е оформен от силните на вчерашния ден и се оформя от силните на днешния.
Всеки човек напълно убедено може да ви обясни защо нещата са такива, каквито са. Той може да ви разкаже кой е, какво е семейството му, кои са съседите му. Може би откъде са дошли и какви проблеми са имали предците му. Какво се случва, когато тази информация бъде заменена? Как да му обясните това? Как гледате на собствените си хора, които ви казват, че нямате нищо общо, сякаш са с промити мозъци, а вие искате да им обясните обратното? Когато ги погледнете, можете да видите дълбоката им убеденост. Вяра, чиито основни аргументи са отричането, агресията и насилието. Какво може човек да направи в такава ситуация?
Око за око, зъб за зъб, както се казва в Стария завет. Ако някой ви плесне по бузата… Ако някой ви открадне риза, дайте му две…. А ако не можете да направите нито едно от двете? Не бива да позволявате да ви ограбват. Не можеш да вървиш срещу собствения си народ. Какво правите тогава? Не можете да дадете повече, отколкото имате. Вече сте на предела! Не може повече така!
Кой е вашият противник и как бихте реагирали, ако тези, които ви обиждат и се опитват да ви украдат, са жертвите, които трябва да спасите?
Как се биеш, когато си сам и дори собствените ти хора са ти чужди? Има само един начин! Всеки ден! Ставаш и лягаш с тази цел! Тази цел е победа! Победа над пошлостта и лъжата! Вие не се предавате, защото вашата борба е борба за вашите братя и вашия народ. Вече нямаме лукса да казваме, че ако загубя, губя само себе си. Когато губим, губим себе си и всичко, което сме имали, сме и можем да бъдем. Ако спечеля, не печеля нищо, но печелим всички. Светът се промени от времето на Левски. Може би не сме го осъзнавали. Единственото нещо, което е същото е: и сам воинът е воин.
Recent Comments